сряда, 4 март 2009 г.

Лари Нивън

Мисля, че това е един адски недооценен (от самия мен) автор.

Стигнал съм до момента, в който след два разказа*  и един роман** вече имам усещането, че следващото нещо, което прочета (следващите всъщност) не може да не ми допаднат, по един или друг начин. Обичам това усещане.

* разказите са “Неутронната звезда” и “Непостоянна луна”

/Първият съм го срещал често, но го имам само в “Светове” – номер четири от поредицата на Офир;

Вторият е от антологията “Армагедони” от 2002г., която, доколкото знам, всъщност не е минавала през издателство, а просто е отпечатана (или поне така изглежда от информацията вътре)/

** “Протектор” (наистина идеен; толкова приятен и издържан текст върху такава проста идея);

/Избрана световна фантастика на Бард, номер 26/

1 коментар:

  1. всъщност в този пост не си успял да кажаш нищо съществено.. смисъл, сега ми стана интересно за тия разкази и тоя роман, ама ти не си казал нищо..
    ибва ли така, какво ще кажат мишките и гарваните?

    ОтговорИзтриване